Не знаe кой е баща й, нито каква е историята му. Но ако имаше възможност да разбере повече за миналото си, дори то да е тъжно, дали щеше да иска да узнае? Това е дилемата на нейния живот.

Не я познавате и не сте чували за нейното семейство. Но ако научите, че името й е Ася и тя е копелето на Истанбул – ще искате ли да разберете още? Ако знаете, че в този роман драмата между арменци и турци е подправена с цианкалия на чудовищна тайна, ще го прочетете ли?

Това е книга за разпилените зърна на нара.

* * *

Ася Казанджъ живее в настоящето, защото не знае нищо за своето минало. Армануш Чакмакчян пътува към миналото, за да се върне в своето бъдеще. Когато двете млади жени се срещат сред миризмите, хаоса и проклятието на дъжда в Истанбул – пунктираната линия на времето започва да се гъне и разтяга, докато свързва отделните чертички в обща линия. Разпилените зрънца на нара се събират в златна брошка. Рубините в сърцевината й са потъмнели, помръкнали от тъжната й сага.

Животът е съвпадение, макар понякога да ти е нужен джин, за да го проумееш.

* * *

„Koпелето на Истанбул“, отпечатан през 2006 г., е седмият роман на Елиф Шафак и вторият, написан на английски. След излизане на книгата срещу авторката е повдигнато обвинение за обида към турската национална идентичност заради изказвания на нейните герои, свързани с арменския геноцид от 1915 г. Присъдата, която би могла да получи, е затвор между 6 месеца и 3 години. Елиф Шафак е оправдана.

„Романът ми е много критичен към сексистките, ксенофобските, националистическите настроения в турското общество – казва тя през 2005 г. в интервю за в. „Капитал“. – Обаче, когато започна да пиша, изпитвам силата на писането, която не ми позволява да се страхувам. Не мисля как ще бъда приета, какво ще се случи и т.н. Единственото, което си мисля, е за разказа.“

„Koпелето на Истанбул“ е втората книга на Елиф Шафак, която „Егмонт България“ издава на български език след „Любов“ през 2010.