КОГАТО СЪРЦЕТО ВИ ГОВОРИ, ВСЛУШВАЙТЕ СЕ ВНИМАТЕЛНО!

 Грег Мортенсън

ГЕРОЯТ, КОЙТО МРАЗИ ДА БЪДЕ НАРИЧАН „ГЕРОЙ”

Сравняват Грег Мортенсън с големи хуманитаристи като Алберт Швайцер и Майка Тереза. Два пъти е номиниран за Нобелова награда за мир - през 2009 и 2010 г. Получил е над 50 награди за приноса си към човечеството, сред които наградата на Червения кръст за хуманитаризъм, наградата на Американската национална асоциация по образование за борбата си за човешки права, най-високата награда на Пакистан - Звездата на Пакистан - за хуманитарната си кауза в тази страна, наградата „Бенджамин Франклин” за неуморните си усилия да защитава мира по света и много други. Тринадесет престижни университета са му присъдили почетната титла доктор хонорис кауза за приноса му към човечеството.

Защо смятат Грег Мортенсън за истински герой на нашето време?

КОЙ Е ГРЕГ МОРТЕНСЪН?

Какво му е толкова забележителното на този тих, скромен и сърдечен човек, за когото говоренето пред публика е истинско изпитание? Грег няма университетско образование, нито особени дарби, няма успешна кариера или забележителни постижения, преди да посвети живота си на една невъзможна мисия.

Грег води съвсем обикновен живот на средностатистически американец, работи в болница като медицинска сестра, а голямата му страст е алпинизмът. Животът му поема в съвсем различна посока, когато след неуспешен опит да покори К2 се загубва по пътя си обратно и попада в едно отдалечено планинско селце в Северен Пакистан. Селяните от Корфе го посрещат гостоприемно и той остава там, докато възстанови силите си. Грег е поразен колко суров е животът на планинците, лишен от всички удобства на цивилизацията (в цялото село има само един мускет от колониално време, с който ловуват), и в същото време колко по-спокоен и щастлив е той в сравнение с живота на западните им събратя. Един ден Грег Мортенсън пожелава да види как учат децата в селото, без да знае, че тази негова прищявка завинаги ще промени живота му.

Една вечер, докато лежал край огнището, Мортенсън помолил хаджи Али да го заведе в училището. По грубоватото лице на стареца преминала сянка, но той настоял и най-сетне старейшината се съгласил.

 След обичайната закуска от чапати и ча, хаджи Али го повел по стръмна пътека до просторна скална издатина на двеста и петдесет метра над реката. Оттам се откривала поразителна гледка към ледените исполини, чиито върхове пронизвали синевата далеч над сивите скални стени на Корфе. Ала Мортенсън не се възхищавал на панорамата. С ужас видял, че там, на откритото, направо върху ледената земя, били коленичили осемдесет и две деца – седемдесет и осем момчета и четирите момичета, които имали куража да се присъединят към връстниците си. Като се стараел да отбягва погледа на госта си, хаджи Али обяснил, че в селото няма училище, а правителството не осигурява преподаватели. Техният труд струвал по един долар на ден, сума, която в Корфе не можели да си позволят. Затова си поделяли разходите със съседното село Мунджунг. Учителят идвал по три дни в седмицата, а през останалото време децата сами преговаряли уроците, които той им давал.

 Със сърце, заседнало в гърлото, Мортенсън слушал как учениците, замръзнали в стойка „мирно“, изпълняват националния химн на Пакистан в началото на „учебния ден“. „Благословена да е свещената земя. Щастлива да бъде богатата ни страна, символ на непоколебимостта, земята на Пакистан“, пеели те с приятно дрезгави гласчета, а в почти зимния въздух дъхът им се превръщал в кълбета пара.

          Когато и последният тон на химна замрял, децата насядали в подреден кръг и се захванали да преписват таблицата за умножение. Повечето драскали направо в прахта с помощта на специално донесена пръчка. Късметлиите като Джахан имали каменни дъски, върху които пишели с клечка, потопена в смес от кал и вода. „Представяш ли си деца в четвърти клас в Америка сами, без да ги надзирават, да седят кротко и да учат уроците си? - пита Мортенсън. - Сърцето ми се късаше за тях. Имаше някаква ожесточеност в жаждата им за знание независимо от обстоятелствата, която ми напомняше за Криста. Чувствах, че трябва да сторя нещо“.

 Но как? Имал пари точно колкото да стигне до Исламабад и да хване полет за дома, при това, ако ги харчел много икономично.

 В Калифорния най-доброто, на което можел да се надява, било непостоянна работа в някоя болница, а единствените му ценности били вещите в багажника на Ла Бамба, както наричал червения възстар и неикономичен буик, единственото подобие на дом, което имал. При все това, трябвало да има начин.

 Мортенсън стоял редом до хаджи Али на скалната издатина с изглед към долината, откъдето се разкривала кристално ясна панорама към планините. Бил прелетял половината свят, за да премери силите си с тях, но ето че изведнъж покоряването на К2 и идеята да положи на върха огърлицата на Криста му се сторили маловажни. Имало много по-смислен начин да почете паметта на сестра си. Поставил ръце върху раменете на хаджи Али, както старецът бил правил десетки пъти след деня, когато изпили заедно първата чаша чай.

- Аз ще ви построя училище – казал той, все още без да осъзнава, че с тези думи съдбата му поема по нов път, много по-криволичещ и труден от грешните пътеки, които го довели дотук. – Наистина ще го сторя. Обещавам.

 Из „Три чаши чай”

КАК ЕДИН ЧОВЕК Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ПРОМЕНИ СВЕТА

Решен да изпълни обещанието си и да събере парите за построяване на училище в Корфе, Грег Мортенсън започва работа в една болница, като взема извънредни часове и живее в колата си, за да спести от наема. Пише 580 писма до най-известните личности от шоубизнеса и политиката и в отговор получава едно-единствено писмо с чек за 100 $ от Том Брокоу, известен телевизионен водещ в Ен Би Си. Самият Грег продава единствените си съкровища: алпинистката си екипировка (за 800 $) и колата си (за 500 $). Това обаче е крайно недостатъчно, за да осъществи замисъла си. Надеждата му се връща, когато разбира за желанието на децата от училището, където преподава майка му, да помогнат на своите връстници в Пакистан. Когато научили, че децата нямат нито моливи, нито учебници, децата решили да дарят своите джобни пари – по няколко пенита, за да могат да купят с тях учебници за децата от Пакистан. Така за 6 седмици децата успели да съберат 62 345 пенита (по-късно тази инициатива прераснала в организацията Pennies for Afganistan, която до момента е събрала над 100 000 $ за учебни помагала за децата на Афганистан). Това връща вярата на Грег, че ще успее да намери съмишленици и да осигури нужните средства.

След дълги и неуморни усилия той успява да събере пари и да построи не само обещаното училище в Корфе, а още 145 училища в най-труднодостъпните и отдалечени области в Пакистан и Афганистан. В училищата учат повече от 64 000 ученици, от които 52 000 момичета. Това е всъщност най-големият принос на Грег Мортенсън – достъпът на момичета до образованието, което в ислямския свят е почти невъзможно. Според Грег Мортенсън обаче начинът да се подобри животът на цялото общество в дългосрочен план е, като се инвестира в образованието на момичетата, защото, ако образоваш момче, ти образоваш един индивид, ако образоваш момиче – образоваш цялата общност.

Момиченцата слушат в захлас, навлизайки в един нов свят, достъпен досега само за момчетата.

С малко пари и много ентусиазъм Грег Мортенсън успява да помогне на хиляди хора от най-отдалечените области на Северен Пакистан и Афганистан да преобразят живота си. Местните хора го боготворят, под негово ръководство сговорно работят християни и мюсюлмани от различни секти и течения. Отвличан от талибани, заплашван от консервативни мюсюлмански молли, както и от собствените си американски съграждани след 11 септември за работата си в ислямския свят, Грег Мортенсън вече 17 години продължава хуманитарното си дело сред най-бедните и нуждаещите се. Неговият живот е живо доказателство, че когато човек работи безкористно и от цялото си сърце за дадена кауза, той непременно ще намери съмишленици и ще извърши велики дела.

„ТРИ ЧАШИ ЧАЙ” – ИСТИНСКИ ЛИТЕРАТУРЕН ФЕНОМЕН

Книгата „Три чаши чай” може с право да се нарече международен бестселър, като привлича вниманието не само на литературните критици, печелейки редица литературни награди, но и на огромна читателска аудитория. Книгата постави истински рекорд, като се задържа над три години и половина в Топ 100 на най-голямата електронна книжарница Амазон, жънейки хиляди възторжени читателски отзиви. Книгата оглави класацията и на „Ню Йорк Таймс” и фигурира в Топ 10 за нехудожествена литература вече 191 седмици, а в „Паблишърс Уикли” продължава да стои начело на класациите над 140 седмици. Книгата „Три чаши чай” е преведена на 47 езика, продава се в милиони екземпляри и се радва на нестихващ интерес.

Защо тази книга успя не само да привлече, но и да задържи вниманието на милиони читатели по целия свят в продължение на години?

Защото това е книга за човечността и надеждата, книга, която връща на хората вярата в изконните човешки ценности. Зад нея стои истинската история на един обикновен човек, който доказа, че ако имаш воля и постоянство, можеш да промениш света.

„Три чаши чай” е вдъхновяваща книга, написана увлекателно, с екзотичен привкус и литературна стойност. Тя не само запознава западния читател с живота и културата на далечен Пакистан, но и хвърля мост между Изтока и Запада, показвайки, че човещината и мъдростта не са запазена марка на определена религия или култура, а изконна човешка черта, без значение от раса или вяра.

„Три чаши чай” – удивителен и окриляващ разказ за един истински Индиана Джоунс и неговата забележителна хуманитарна дейност в задния двор на талибаните.