Моето обучение при един суфи учител.

Автентичността на преживяванията, безпощадността на самонаблюдението и смелостта, с която ги описва Ирина Туиди в книгата си "Огнената бездна", превръщат дневника й в едно от най-значимите произведения на духовната литература. С него тя не само ни позволява да надникнем в тайния свят на суфите, да получим представа за суфизма като начин на живот, но и ни предоставя знание, което с всеки следващ прочит се разкрива във все по-голяма пълнота.

Ирина Туиди (1907-1999), родена в Русия, получава образованието си във Виена и Париж, а след Втората световна война се установява в Англия. В края на петдесетте години на ХХ век духовните търсения я отвеждат в Индия, където от 1961 до 1966 година преминава обучение при учител от школата на Златните суфи, когото нарича "Бхай Сахиб". Първата жена от Стария свят, приета в тази школа и подготвена да продължи традицията на Запад.

"Водете си дневник – ми каза моят учител. – Някой ден от него ще излезе книга. Трябва обаче да го водите така, че да може да е полезен на другите. Хората казват: "Такива неща са се случвали преди хиляди години, за тях пише по книгите." Тази книга ще е доказателство, че нещата, за които става дума в нея, се случват днес, както са се случвали вчера и ще се случват утре – на правилните хора, в правилното време и на правилното място."
Ирина Туиди

"Светците нямат нужда от одежди, тъй като са любимите на Бог.

Суфи означава вЪлна. ВЪлната е топла. Ако сърцето е топло, то в него има Любов. Срещнеш ли светец, чието сърце е меко и топло, то той е суфи."
Бхай Сахиб