Кунсан вярва, че никога няма да напусне Тибет. Тя прекарва детството си в отдалечено планинско селце и на четиринайсет години става монахиня в местния женски манастир. Животът й, макар и простичък, й дава всичко необходимо: единство с природата, усет за духовната същност на всичко в света. Омъжва се за монах, има две деца и живее в мир и молитви. Но не задълго.

В Тибет съществува предание: „Когато желязна птица полети, а коне запрепускат на колела, тибетският народ ще се разпръсне по лицето на земята като мравки.“ Китайското нахлуване през 1950 година преобръща живота на Кунсан. Войниците рушат манастирите и целия установен в Тибет ред. Семейство й е принудено да бяга и предприема страховит зимен преход през Хималаите. В Индия обаче не ги очаква мечтаният рай – прекарват няколко години в индийски изселнически лагери, работят тежък физически труд.

И изведнъж се случва невероятното: Мартин Брауен, образован млад швейцарец, запленен от Тибет, се влюбва в дъщерята на Кунсан – Сонам – и отвежда и двете в Швейцария. Там се ражда Йънгзом, авторката на тази забележителна книга.