Paзкpитa
e дpeвнaтa тpaкийcкa Библия Бecикa, която нaукaтa cчитaшe зa бeзвъзвpaтно
зaгубeнa вeчe повeчe от 1500 години. Товa ceнзaционно откpитиe води до бeзцeнни
вeчни откpовeния отноcно пиcмeния и уcтeн дpeвно-тpaкийcки eзик, които пpомeнят
нaучнaтa пapaдигмa отноcно дpeвното ни минaло зaвинaги.
Данните
от изследванията оповестени в тази книга показват недвусмислено интимната
връзка между древната тракийска реч и съвременния български език, и доказват
неопровержимо, че днес българите говорят и пишат на модерен тракийски език. Към
книгата е приложен (за първи път в историята!) Уникален Речник, със секция от
над 500 древно-тракийски думи, които са останали идентични, или синонимни в
съвременния български език.
Всички писмени източници, написани на азбуката на Библия Бесика установяват без
нито едно противоречие, че съвременната българска Кирилска азбука е
модернизиран вариант на по-старата и предхождаща я тракийска Бохарска азбука,
което означава, че и до днес българите пишат със същата свещена Тракийска Азбука
на своите предци.
Основното експертно заключение на този труд е следното: БЪЛГАРИТЕ СА ТРАКИ. В
различни исторически периоди някои от многобройните им племена са се преселвали
в различни посоки на своята диаспора, а други са се завръщали отново в
Прародината си тук на Балканите, където са се сливали отново с основното
автохтонно ядро на народа си, и са възраждали държавата си, за да пребъде
България навеки."